Две - напред, една - назад!
Усещам ли я в себе си,
макар че заедно сме до зори?!
Дали от теб тя лъха
и в сърцето тръпки породи?
Навярно тъй страстта
у мен убиваш - преждевременно,
с безсилие, което ме души.
Гърдите стяга ми,
а аз се боря –
с теб и същността ти.
А тя е безкомпромисна.
Не искаш обичта си да покажеш,
защото пречи гордостта.
Макар че в сърцето ти ме има!
Неизречени слова,
останали недоразбрани...
Така ли ще се разделим?!
И рачешката ти природа
ми подсказа неотдавна,
че крачките ти винаги са тъй -
две - напред, една – назад.
А можеше да бъде много просто -
да бъдем в нашия си свят!
На любовта в морето да се гмурнем,
Нептун с тризъбеца
да бди над обичта ни,
да я таим, тъй както вихърът
във дълбините, а след това
да избухне от страстта ни.
*******
Изпълвай ме,
дарявай ме със нежност!
За теб единствена съм,
а за мене - ти!
За да успеем заедно,
минавайки през сивото на дните си,
ще трябва първо
своя свят да подредим!
Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
...Обичам те, с тази нежна душа, с тази прекрасна усмивка и с тази чудесна дарба да разтопяваш душите ни ... Целувки !!!
Радваш ме, мила!