17.12.2007 г., 20:44

Две - напред, една - назад!

1.2K 0 43
Празнотата!
Усещам ли я в себе си,
макар че заедно сме до зори?!
Дали от теб тя лъха
и в сърцето тръпки породи?
Навярно тъй страстта
у мен убиваш - преждевременно,
с безсилие, което ме души.
Гърдите стяга ми,
а аз се боря –
с теб и същността ти.
А тя е безкомпромисна.
Не искаш обичта си да покажеш,
защото пречи гордостта.
Макар че в сърцето ти ме има!
Неизречени слова,
останали недоразбрани...
Така ли ще се разделим?!
И рачешката ти природа
ми подсказа неотдавна,
че крачките ти винаги са тъй -
две - напред, една – назад.
А можеше да бъде много просто -
да бъдем в нашия си свят!
На любовта в морето да се гмурнем,
Нептун с тризъбеца
да бди над обичта ни,
да я таим, тъй както вихърът
във дълбините, а след това
да избухне от страстта ни.

*******

Изпълвай ме,
дарявай ме със нежност!
За теб единствена съм,
а за мене - ти!
За да успеем заедно,
минавайки през сивото на дните си,
ще трябва първо
своя свят да подредим!
Нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ми, Петинка, то не остана нищо за мен, бе душицо мила ...Обичам те, с тази нежна душа, с тази прекрасна усмивка и с тази чудесна дарба да разтопяваш душите ни ... Целувки !!!
  • Пожелавам ти всичко най-добро, здраве, радост и усмивки! И никакво назад!
  • Изпълвай ме,
    дарявай ме със нежност!
    За теб единствена съм,
    а за мене - ти!
    Амин, дай Боже!!!
  • Две напред,една назад-много ми е познато.Поздрави за хубавия стих.
  • Петинка, чувствена и нежна! Такава си ти Радваш ме, мила!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...