Две очи
Две очи
Две очи като бездна ме поглъщат в тъмата.
Небесата са сини. Боже, толкова сини...
Само шепот и хрип различих сред мъглата.
...а цветята рисуват невидени картини.
Два балона от страст излетяха нагоре.
Ала тебе те няма. Тебе още те няма...
Срещам радостни погледи, вечно влюбени хора,
а сърцето ми зее вътре в мен като яма.
Горски птици безброй врява вдигат в клонака -
във вековната пазва тайни хиляди крие.
Ще пристъпиш към мен, осъзнал: "Най-добрата".
Ще отвърна в захлас: "Ти за мен - най-добрия".
Две очи-океан ме опиват в мъглата.
Небесата са тъмни. Боже, толкова тъмни...
И дъхът му единствен различих сред тълпата.
Нека само се върне. Боже, пак да се върне...
*Държа да отбележа, че това е най-откаченото нещо, което някога съм писала. Нямам никаква представа какво точно искам да кажа с тези редове, нито защо. Не знам до колко ми се е получило шахматно в смислово отношение, защото първоначалната идея беше подобна, но ако на някой все пак му допадне това литературно недоразумение, ще бъда много щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
