Две очи с цвят на кафе
гледат ме от снимката студена
и най-любимото лице,
оставило ме тъй сломена.
Опитах се да те забравя - не успях!
С какво ме - питам - тъй плени?
Дали със веселия, звучен смях
или с най-омайните очи?
Снимката. Само тя ми остана
да ми напомня за твоите лъжи,
да отваря наново моята рана
и да кърви ли, кърви ли, кърви...
* * *
Две очи с цвят на кафе -
пленителни, омайващи, игриви.
И едно коварно сърце,
скрило се под тез очи красиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
Страхотна си, Насе, продължавай да ни радваш със стиховете си! 