Две очи с цвят на кафе
гледат ме от снимката студена
и най-любимото лице,
оставило ме тъй сломена.
Опитах се да те забравя - не успях!
С какво ме - питам - тъй плени?
Дали със веселия, звучен смях
или с най-омайните очи?
Снимката. Само тя ми остана
да ми напомня за твоите лъжи,
да отваря наново моята рана
и да кърви ли, кърви ли, кърви... ...