Feb 1, 2007, 2:26 PM

Две очи с цвят на кафе

  Poetry
1.1K 0 6
Две очи с цвят на кафе
гледат ме от снимката студена
и най-любимото лице,
оставило ме тъй сломена.

Опитах се да те забравя - не успях!
С какво ме - питам - тъй плени?
Дали със веселия, звучен смях
или с най-омайните очи?

Снимката. Само тя ми остана
да ми напомня за твоите лъжи,
да отваря наново моята рана
и да кърви ли, кърви ли, кърви...
              *  *  *
Две очи с цвят на кафе -
пленителни, омайващи, игриви.
И едно коварно сърце,
скрило се под тез очи красиви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...