Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
1.10.2008 г., 12:04 ч.

Две парчета живот 

  Поезия » Друга
1449 0 38
Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.


Един срещу друг, но еднакво мълчим
и нямаме повод за няколко думи.
Не търсим ръце. Близостта ни горчи,
натрупала сметище дни помежду ни -


почти изживени, почти недоносени,
във бали завързани, заедно с болката.
В очите ни - погледи, малко изпросени.
Докато родят се, умират. И толкова.


А нямаме даже едно огледало...
Така сме реални - в едно отражение.
Ти всъщност си край, а аз съм начало
във две паралелности. Без продължение.


И твоето ляво е моето дясно.
Ръждясал капан. И любов не лови.  
Назъбени челюсти чаткат на празно
и търсят ме утре, но там не боли.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели,благодаря ти за емоцията!
  • По някаква случайност докато четох стихотворонието ти слушах една от любимите ми песни напоследък, тази
    http://www.youtube.com/watch?v=nOMxdu9HLLk
    Какво да кажа, освен че много си паснаха... Ама много... Беше чудесно. Благодаря ти.
  • Някои хора се трудят и стават поети с времето, дори и не дотам добри.
    Други обаче се раждат такива и не им е нужно друго освен да пишат.
    Няма да посочвам от кои си, защото е видно.
  • Благодаря ви!
  • Браво, Елишка...много, много хубаво...с обич.
  • невероятен талант, скъпа ели!
  • Живот като живот, а в него светулки като теб седят и светят, ей така тържествено и надарено, за да не се загуби вдъхновението в космоса йн от безразличие ...

    Яни
  • !!!
    Нямам какво да ти кажа!
  • !!!
    Елиии!Прегръщам те!
  • Дари, радвам се, че минаваш от тук. Надявам се да успея да дойда в Казанлък, да те видя и да те гушна! Така се надявам...!

    Тома, до къде я докарахме? Аз - най-голямата депреснтка, да те изкарвам от депресии! Случват ли се такива неща? Благодаря, че се отби!
  • Несъмнено и безпрекословно най-добрият стих, който прочетох днес. Мисля с него да приключа тази агония на търсене на поетично вдъхновение.

    Ели, според мене тези Със и Във в началото на някой строфи спокойно могат да си бъдат С и В, но все пак ти си прецени. И според мен трета строфа може да преживее минимална редакция.

    Много ти благодаря, че ме извади от депресията, в която изпаднах от четене на слаби произведения.
    Поздрав!
  • Радо, Ина, благодаря за присъствието
  • Яко!Яко!Яко!

    Ave


  • Благодаря на всички!
  • Остави ме без дъх.Невероятно истински и прекрасен стих!Аплодирам таланта ти!
  • Винаги ме утешаваш Ели!Душата ми пълниш!
  • Разтърси ме, обърна ми образа...но още дишам!
    Ели...от Ели
  • !!!
    Елишка... липсват ми стиховете ти!
    Прегръщам те!
  • Голям стих!
  • Няколко пъти четох стиха ти Елишке...
    Очаквам някога да те прегърна силно!!!
  • въздействащо !
  • Радвам се на всеки твой стих. Обаче всеки следващ е все по-труден за преглъщане. Като емоция.
  • ...Неслучайно...,но с удоволствие поспрях се тук!
  • Разплака ме... Знам го това "дърво изкорубено, с ронеща сълзи стряха..." Страхотно си го написала.
  • Този стих... си го представям изпят от някой Бард! Великолепие, Ели! Много, много ми хареса!
  • Аплодисменти!! Едно голямо БРАВО!( пак ми се струва,че е малко).Моето най-искрено възхищение!!!
  • много на ниво
    Браво!
  • Един срещу друг, но еднакво мълчим
    и нямаме повод за няколко думи.

    !!!
  • "И твоето ляво е моето дясно.
    Ръждясал капан. И любов не лови.
    Назъбени челюсти чаткат на празно
    и търсят ме утре, но там не боли."
    прекрасен край
  • Има произведения, които са добри! Има и такива, които са много добри, но има трети вид, който те кара да се пренесеш там където се развива действието! Да почувстваш, това което е искал да внуши авторът!

    Благодаря ти за емоцията !
  • Утре няма да боли...Прегръдка!
  • Ели, Ели... само как пишеш, Ели!
  • "Един срещу друг, но еднакво мълчим
    и нямаме повод за няколко думи.
    Не търсим ръце. Близостта ни горчи,
    натрупала сметище дни помежду ни -"
    Горчи,когато нямаме повод за няколко думи.Страхотен,силен стих!Поздрав!
  • Удоволствието беше изцяло мое!
  • В очите ни - погледи, малко изпросени.
    Докато родят се, умират. И толкова.
    * * *
    От такава безпогледност много боли...!
    Когато крещиш в глухота, когато прегръщаш празнотата... тогава огледалото се чупи... надве.
    Толкова. Просто те прегръщам!
  • Силен стих, на високо ниво!
    Поздрав, Ели!
  • Веднага в любими!

    Ели***
  • Загорча ми от истини!
    Аплодисменти за стиха!
Предложения
: ??:??