Две парчета живот
Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим
и нямаме повод за няколко думи.
Не търсим ръце. Близостта ни горчи,
натрупала сметище дни помежду ни -
почти изживени, почти недоносени,
във бали завързани, заедно с болката.
В очите ни - погледи, малко изпросени.
Докато родят се, умират. И толкова.
А нямаме даже едно огледало...
Така сме реални - в едно отражение.
Ти всъщност си край, а аз съм начало
във две паралелности. Без продължение.
И твоето ляво е моето дясно.
Ръждясал капан. И любов не лови.
Назъбени челюсти чаткат на празно
и търсят ме утре, но там не боли.
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим
и нямаме повод за няколко думи.
Не търсим ръце. Близостта ни горчи,
натрупала сметище дни помежду ни -
почти изживени, почти недоносени,
във бали завързани, заедно с болката.
В очите ни - погледи, малко изпросени.
Докато родят се, умират. И толкова.
А нямаме даже едно огледало...
Така сме реални - в едно отражение.
Ти всъщност си край, а аз съм начало
във две паралелности. Без продължение.
И твоето ляво е моето дясно.
Ръждясал капан. И любов не лови.
Назъбени челюсти чаткат на празно
и търсят ме утре, но там не боли.
© Елица Стоянова All rights reserved.
