Две половини на нищо
Обичаш ли ме плачеща по залез,
когато за неволите си ме виниш?
Когато лазя и те моля да останеш
и пулса на сърцето ми ти пречи да заспиш.
Ще тръгнеш ли жарък след мене,
ако видиш, че тичам към яма?
Повлякла на дните ти тежкото бреме,
крепя се на обич, която я няма.
Не помня какво е любов. Или смях.
Всяка болка на тебе наричам.
Съжалявам себе си, че те избрах
и прости ми, но не те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
