Обичаш ли ме плачеща по залез,
когато за неволите си ме виниш?
Когато лазя и те моля да останеш
и пулса на сърцето ми ти пречи да заспиш.
Ще тръгнеш ли жарък след мене,
ако видиш, че тичам към яма?
Повлякла на дните ти тежкото бреме,
крепя се на обич, която я няма.
Не помня какво е любов. Или смях.
Всяка болка на тебе наричам.
Съжалявам себе си, че те избрах
и прости ми, но не те обичам!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
