На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни.
Безброй сигнали, мощни и желани
ни свързаха със код недосънуван.
Докоснаха се търсещите длани,
та всеки миг бе сладостно римуван.
И припознали се внезапно, чисти
политнаха две думи - пеперуди:
"Дочаках те..." И нежно се разлисти
едно новородено бяло чудо.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
житейската ти болка ще изчезне.
Поетът, имплантирал ти душа,
от своя свят поднесъл ти е резен.