Две стъпки в нощта
Студена и тъжна, нощта се отдръпва,
изгревът идва, но без топлина.
Сърцето разбито, от мъка потръпва,
гледам в сумрака на свойта душа.
Стоя и се чудя, какво ли направих,
защо си замина ти тихо с нощта.
Без да продумаш, следа не остави,
освен тези малки стъпки в снега.
Това ли бе нашата последна среща,
оставяш ме тук, сам с греха?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дуров Всички права запазени
