Студена и тъжна, нощта се отдръпва,
изгревът идва, но без топлина.
Сърцето разбито, от мъка потръпва,
гледам в сумрака на свойта душа.
Стоя и се чудя, какво ли направих,
защо си замина ти тихо с нощта.
Без да продумаш, следа не остави,
освен тези малки стъпки в снега.
Това ли бе нашата последна среща,
оставяш ме тук, сам с греха?
© Димитър Дуров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
