Две сълзи в очите, са се спрели --
чудят се, дали си ги видял?!
От болката току-що, налели –
дали за мъката им, си разбрал?!
С всяка секунда двете нарастват,
всеки миг, тихо ще се стекат,
в нещо свое сякаш, си захласнат --
виж, сестрите си ще повлекат!
Те се притесняват, да ги видиш --
не искат, тебе да разстроят,
достатъчно е, че се грижиш --
болката им, си приел за своя!