Две сълзи в очите, са се спрели --
чудят се, дали си ги видял?!
От болката току-що, налели –
дали за мъката им, си разбрал?!
С всяка секунда двете нарастват,
всеки миг, тихо ще се стекат,
в нещо свое сякаш, си захласнат --
виж, сестрите си ще повлекат!
Те се притесняват, да ги видиш --
не искат, тебе да разстроят,
достатъчно е, че се грижиш --
болката им, си приел за своя!
© Pepi Petrova All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
