От кал си ме направил!
Сам – самичък ме остави!
За мен си ти забравил...
Виновен ли съм?! Ти прости!
Кажи, кажи! Къде си Ти!?
Кога? Защо от мен се скри!
Та аз съм само две сълзи...
и шепа облаци... Прости!
Една за топъл, светъл ден,
за радост, сватба и кръщéнка...
И друга в кобна тлен
за помен, смърт... О, не!
Една, една за този свят
и друга... Ти я преми!
Нима е тесен твоят необят
за мойте, мойте две сълзи!
© Хари Спасов Всички права запазени