3.04.2010 г., 16:19

Две сърца

1.1K 0 0

Не ми приказвай, няма да те чуя,
глуха съм за твоите слова!
Глуха и заровена дълбоко
в дълбините на земните недра.

Не идвай цвете да полагаш,
недей, аз няма да те видя!
Няма смисъл дланта си да протягаш,
късно е - аз вече си отидох.

Не рови в пръстта с ръце горещи,
там, където съм, студено е!
Помниш ли предишните ни срещи?
С теб така красиво бе...

Не се моли да се завърна,
аз мъртва съм за твоите молби!
А как искам пак да те прегърна...
Две сърца... останали сами...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...