Apr 3, 2010, 4:19 PM

Две сърца

Poetry » Love

1.1K 0 0

Не ми приказвай, няма да те чуя,
глуха съм за твоите слова!
Глуха и заровена дълбоко
в дълбините на земните недра.

Не идвай цвете да полагаш,
недей, аз няма да те видя!
Няма смисъл дланта си да протягаш,
късно е - аз вече си отидох.

Не рови в пръстта с ръце горещи,
там, където съм, студено е!
Помниш ли предишните ни срещи?
С теб така красиво бе...

Не се моли да се завърна,
аз мъртва съм за твоите молби!
А как искам пак да те прегърна...
Две сърца... останали сами...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0