Две сърца

Не ми приказвай, няма да те чуя,
глуха съм за твоите слова!
Глуха и заровена дълбоко
в дълбините на земните недра.

Не идвай цвете да полагаш,
недей, аз няма да те видя!
Няма смисъл дланта си да протягаш,
късно е - аз вече си отидох.

Не рови в пръстта с ръце горещи,
там, където съм, студено е!
Помниш ли предишните ни срещи?
С теб така красиво бе...

Не се моли да се завърна,
аз мъртва съм за твоите молби!
А как искам пак да те прегърна...
Две сърца... останали сами...