7.11.2012 г., 22:32 ч.

Две съседни селца 

  Поезия » Гражданска
505 0 9

 

Две съседни селца

 

След няколко завоя, там – на юг,

е родното селце на моя татко.

Разказвал ми е как е раснал тук,

за детството си – тягостно и кратко.

 

Как носил е със стомните вода,

добитък чужд наоколо е пасъл

и все е нямал време за игра

със саби или щитове препасан.

 

В онези трудни, гладни времена,

притискала ги страшна немотия.

Баща му бил далече – на война,

а тук навред и кал, и беднотия...

 

Сега е друго, селото лежи

встрани от пътя – пътят първокласен,

но глухо е, не е като преди,

животът в него сив е и неясен.

 

Крадци минават честичко от там

и взимат си каквото им хареса

от някой дам, навес или таван

на двама старци и на два-три песа...

 

А хората са в лъскавия град,

прострян наблизо. Други са далече.

Покойниците – в гробище лежат,

в което никой не отива вече,

 

защото сред дълбоките треви –

естествена и евтина ограда,

отдавна само вятърът шуми

и няма кой за мъртвите да страда.

 

Летят по пътя лъскави коли

и всеки гони свои си задачи...

Щом дойда тука – знам – ще ме боли

и тихичко душата ми ще плаче.

 

Ей там, отсреща – село бастион,

с палати пъстри – собствени затвори.

Тук всяка стряха струва по милион

и тихо е в зелените им двори.

 

Във всеки дом – готвачи и слуги,

алеи, пейки... Няма тук обори.

За приемите канят се жени –

съвремие под родните простори.

 

Дали пък не от хора без души
привнесеният лукс е обитаван,
които като хищници-орли
го пазят, да е с нищо несмущаван...

Села съседни, нашенски села –
оазиси в красивата природа,
на изгрева и залеза врата
със къщите на хора – от народа.

Ирония към нечии съдби,
загадка дива – двойствена надменност –
какво необичайно предстои
и колко са обречени на бедност...

Животът продължава, но е сляп.
Жигосва той ту в нощите – ту в дните.
А аз ще го напусна този свят,
изгубя ли за залеза очите...

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно! Поздрави!
  • "Животът продължава, но е сляп."
    Силен стих!Поздравления!
  • Много тъжно, но за съжаление това е днешната действителност. Стихотвориението е много хубаво.
  • Поздравления за този истинен стих!
  • Характерните за тебе мек изказ и изящен стил не са омекотили контраста между красивото идилично минало и грозното настояще.
    Възхитен съм!
  • Поздрави и от мен!
  • Няма как да не те поздравя и тук, невероятно силен стих.
    Пронизва всяка думичка, браво, Рос!
  • Истина облечена в красив стих!Поздрав!
  • Искрено, точно, ясно казано!
    Светът е променен и дори простите радости вече не са така сладки, както са били... за съжаление.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??