21.06.2018 г., 8:38 ч.

Две в едно 

  Поезия » Любовна
469 0 0
Тази любов, която ме разяжда отвътре.
Тя е същевременно тиха и бурно море.
Отива си с идващото утро,
А вечер в тихото все ме зове.
Тази любов, която сто пожара разпалва.
И същевременно ги гаси.
Точно нея да нямам.
Ад за душата ми,
Гръмотевичен тътен.
Тази любов – вечна и свята,
Разрушителна и събираща – две във едно.
Дори светът да се сгромоляса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Предложения
: ??:??