22.07.2009 г., 10:45 ч.

Двете 

  Поезия » Любовна
5.0 / 11
875 0 16
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат.
– Добра стига! – И денят бе храм.
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.
Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »