rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Jul 22, 2009, 10:45 AM

Двете 

  Poetry » Love
755 0 16


В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.

В пладнето пътеките се сплитат.
– Добра стига! – И денят бе храм.
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.

Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.

Но бъдете преблагословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??