лидка (Лидия Кърклисийска) лидка (Лидия Кърклисийска)
6 100
4.06.2022 г., 19:28

Двете писма

647 1 2

 

 

        Най обичам да ви хуля.

        Като увехнала маруля

        най-накрая да ви видя!

        От сърце ще ви завидя

        нещо хубаво във вас

        ако има в този час.

        С цялата душа ви мразя!

        Готов съм всичко да погазя

        и отрова бих ви дал.

        Поогледах се тъй, отстрана -

        целият съм в рядка кал!

     

               подпис: Сатана

 

 

        Най обичам да обичам!

        Винаги до вас ще тичам

        да помагам, да ви нося,

        от Бога милост да ви прося.

        Себе Си Аз ще забравя

        само радост да добавя

        към животът ви нерад.

        Знайте, ваш съм верен брат!

        За животът ви платих,

        вечността ви подарих

        като на поднос!

 

               подпис: Исус Христос

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Два звяра има в нас - мрак и светлина.
    Расте този, когото храним.
  • лидка (Лидия Кърклисийска)
    лидка (Лидия Кърклисийска)
    Юри,благодаря ти за любими,а също и за "щуреца и мравката".Исках да ти пиша на личната поща,но нещо не мога да я включа.Ех, "младост,младост" какво да правиш,
    макар,че се напъвам да не изоставам !Желая ти едно щастливо и безгрижно лято.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0