Двете сенки
Двете сенки
Безсмъртен мрак със страст поглъща -
издъхващата празна стая.
И сенки неми се завръщат
безплътни фигури чертаят.
Раздвижен въздухът опипва
с лъха на повея издаен -
покоя в спящата обúтел
с прашясалите вехти тайни.
Луната с бледен лик нащърбен
оре из нивите небесни.
Във двора тих унило стържат
щурците с монотонни песни.
В ефира звездопад разпръсва,
роса над гаснеща омара.
Докато на нощта й втръсне -
зова на совите повтаря.
А две от сенките, свенливо,
в стремежа си да се догонят,
все още вярват че са живи
във времето, което помнят.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
