Двете сенки
Двете сенки
Безсмъртен мрак със страст поглъща -
издъхващата празна стая.
И сенки неми се завръщат
безплътни фигури чертаят.
Раздвижен въздухът опипва
с лъха на повея издаен -
покоя в спящата обúтел
с прашясалите вехти тайни.
Луната с бледен лик нащърбен
оре из нивите небесни.
Във двора тих унило стържат
щурците с монотонни песни.
В ефира звездопад разпръсва,
роса над гаснеща омара.
Докато на нощта й втръсне -
зова на совите повтаря.
А две от сенките, свенливо,
в стремежа си да се догонят,
все още вярват че са живи
във времето, което помнят.© Любен Стефанов All rights reserved.
