Двойнствена природа
Много бързо аз се промених
във твоите очи прекрасни, чисти.
Незнайно как, с какво те заблудих.
А стараех се да бъда искрен.
Ти преди вълнуваше се с мене,
у тебе личеше непокварен интерес
и чакахме и двамата блажено
да общуваме във всяко ново "днес".
Странно е как тъй се получава,
от взаимни комплименти или, и аз не знам,
не можеше ти мен да разгадаеш
и чудеше се как съм още сам.
Природата на човека е такава,
да скромничи, да чака знак,
и просто тайничко да се надява,
да е с тая, дет харесва, няма как.
И не след дълго, първата ни среща
много тайни се опита да разкрие
и ни даде най-вълнуващото нещо -
да разберем физически кои сме ние.
И седнали в обикновено заведение,
час по час да се разкриваме,
ох, какво прекрасно провидение -
двамата със тебе се разбирахме.
Но какво от туй, че беше с мене,
очите ти, красавице, издаваха,
че с някакво прикрито огорчение
за някой по-така си се надявала.
И може би изпитвам съжаление,
че момиче тъй прекрасно като тебе,
без никакви, изглежда, опасения,
се опита да хареса мене.
И че напук на всичките съмнения,
че за мене не ти пука,
проявяваш дяволско търпение,
когато двамата се гушкаме.
Но нямам аз за цел пред мене,
със нещичко да те обидя.
Просто съм във недоумение
и даже леко ти завиждам.
Че във мене нещо ти намираш,
и нещо в мен те пази жива -
дано ти никога да не умираш!
Аз у мен доброто не откривах...
във твоите очи прекрасни, чисти.
Незнайно как, с какво те заблудих.
А стараех се да бъда искрен.
Ти преди вълнуваше се с мене,
у тебе личеше непокварен интерес
и чакахме и двамата блажено
да общуваме във всяко ново "днес".
Странно е как тъй се получава,
от взаимни комплименти или, и аз не знам,
не можеше ти мен да разгадаеш
и чудеше се как съм още сам.
Природата на човека е такава,
да скромничи, да чака знак,
и просто тайничко да се надява,
да е с тая, дет харесва, няма как.
И не след дълго, първата ни среща
много тайни се опита да разкрие
и ни даде най-вълнуващото нещо -
да разберем физически кои сме ние.
И седнали в обикновено заведение,
час по час да се разкриваме,
ох, какво прекрасно провидение -
двамата със тебе се разбирахме.
Но какво от туй, че беше с мене,
очите ти, красавице, издаваха,
че с някакво прикрито огорчение
за някой по-така си се надявала.
И може би изпитвам съжаление,
че момиче тъй прекрасно като тебе,
без никакви, изглежда, опасения,
се опита да хареса мене.
И че напук на всичките съмнения,
че за мене не ти пука,
проявяваш дяволско търпение,
когато двамата се гушкаме.
Но нямам аз за цел пред мене,
със нещичко да те обидя.
Просто съм във недоумение
и даже леко ти завиждам.
Че във мене нещо ти намираш,
и нещо в мен те пази жива -
дано ти никога да не умираш!
Аз у мен доброто не откривах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
