При теб днес  се завръщам!                                                                                   

                         С нежен трепет, земята прегръщам.                                                                   

                         Тук, видях те за последно.                                                                                   

                         Обичах те, безрезервно.                                                                                         

                         С уханието на лавандула.                                                                                     

                         Тръгнал съм към тази кула,                                                                                                             но съдбата ми злочеста,                         

                          изпрати ми скитник на среща.                                                                                                       За принцесата го питах.                    

                          Зная !Дълго скитах.                

                          Накрая останах сам,                                                                                                                        в този свят голям!                                                                        

                          На пътят, под дъждът самотен                                                                                               в мислите си за теб опиянен,               

                          тръгнах в този ден!                                                                               

                          Много път извървях.                                                                                          

                          Безумно влюбен бях...                                                                                                                      За хората живях!                            

                          В стихове римите редях,                                                                                                      но накрая закъснях!                                                                 

                          Моята любима                                                                                                

                          беше неповторима.                                                                         

                          В небето има хиляди слънца.                                                                     

                          Отново появява се дъга.                                                                               

                          В пясъка рисувам сърца,                                                                                      

                          стига ми да знам...                                                                             

                          че не съм останал сам!                                                                                       

                          С нежност искам да галя косите ти,                                                                                    но вече изгубих следите ти!                   

                           Пред портите на този храм.                                                                                          Душата ми изгаря в плам!