Двубой
Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша.
Аз го дърпам в посоката светла, а той
инати се, към тъмното бяга.
И се боря със него, и няма покой,
и мечтите ми в обръчи стяга.
Уморихме се страшно и двамата, знам,
че под нас червенее тепиха.
Давам своя живот. А душата да дам,
ми е в повече... Но я раниха.
19.07.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
