Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша.
Аз го дърпам в посоката светла, а той
инати се, към тъмното бяга.
И се боря със него, и няма покой,
и мечтите ми в обръчи стяга.
Уморихме се страшно и двамата, знам,
че под нас червенее тепиха.
Давам своя живот. А душата да дам,
ми е в повече... Но я раниха.
19.07.2012
© Мария Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
