Jul 20, 2012, 9:49 PM

Двубой 

  Poetry » Phylosophy
498 0 4

 

 

 

             Д В У Б О Й

 

 

Ще го хвана за гушата аз този ден,

че от него ми идва до гуша!

С остарели забрани е пак применен.

Режисьори не иска да слуша.

 

Аз го дърпам в посоката светла, а той

инати се, към тъмното бяга.

И се боря със него, и няма покой,

и мечтите ми в обръчи стяга.

 

Уморихме се страшно и двамата, знам,

че под нас червенее тепиха.

Давам своя живот. А душата да дам,

ми е в повече... Но я раниха.

 

 

19.07.2012

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "По-смелият ще продължи" - толкова ми хареса, Доче!Прегърна ме с този стихотворен коментар, за който сърдечно ти благодаря!
    С благодарност се обръщам и към Плами и към Ел Ка! Усмихнат да е денят ви, момичета!
  • Поздравявам те, Мария!
  • Двубой,обречен на победа...
    По-смелият ще продължи
    дори да е с душа ранена,
    дори отвътре да гори.
    Ще изсветляват постепенно
    досадни делнични игри
    и само рими подредени
    ще казват:"Устоях и победих"!
  • Знам го този червен тепих... Поздрав, Пастирке!!!
Random works
: ??:??