23.08.2023 г., 20:38

Двуличие

727 3 2

 

 

Предадоха ме толкова човеци,

усмихнати от лицемерие пред света,

приятели в кавички, като свещи - 

прегарят и остава пепелта.

 

Топят се като восък във огнище,

като лед на слънце, стават на вода,

приятели в кавички, като въздух,

изчезват като птица, без следа...

 

Предадоха ме толкова човеци,

обвити в напразни обещания, 

лъжите им остават като камъни,

да тежат, и да болят.

 

И горчи...

И драска...

И черни пепелта като катран...

 

20.08.20223

Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като свещи прегарят, като восък в огнище...
    След свещите не остава пепел, а и свещите са восък - повторение

    Трябва да се дооправи! И ритъмът се губи
  • Остават ти истинските приятели, другите по-далече

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...