28.03.2021 г., 20:24 ч.

Дядо от Златица 

  Поезия » Хумористична
905 2 8

Тръгнал дядо от Златица,

па загубил … баба Гица.

Тука баба, баба там

и разпитвал срам, не срам,

Лиса, Вълчо, Мечо, Шаро …

па провиквал се: „Ей, старооо …,

бабо ако чуиш обади са …“

Разтревожила се Кума Лиса,

Мечо изръмжал, Вълчан настръхнал,

Шаро в лапите муцуна пъхнал …

„Ще я търсиме!“ решили всички

и животни, и риби, и птички.

Минало време, дядо сам заживял

и буден я чакал, ни пиел, ни ял.

Веднъж на прозореца кацнало то,

от бабата вести, от баба писмо:

„Здрасти дедо! Аз съм си арна,

морски поздрав, чак от Каварна.

Всичко са почна гат` цървуля изтървах,

слезнах да го зема и та не видях.

Юрнах, да та диря на шир и надлъж,

морна найдох истинскио мъж.

Днес он Кочо е моата опора,

на галеньо му каят:

„Саботьора, Зора, Сутиньора“

и другие прекори де ги не помна,

а с тебе край – дотук бе лебовта ни вековна …

Знай, Кочо ми маана очилата …

От него научих що е тва нация,

че сме живели в демокрация,

на ко викат стагнация, дефлорация и други,

за които тоже немаш заслуги.

Ма тъй не ще да ма разбиреш,

та ша ти обясна нагледно:

Значи, с тебе де, живехме бедно,

в стагнация.

Кочо ма отвори за свето,

анджък дифлорация.

И хоп ти сам, аз с него …

бърже фащаш – приватизация.

А сиа и ква` пазарна икономика въртиме,

ум да ти зайде … Е, айде прости ме.

Ша ти пиша сигур` пак

или ша ти прата фак …

Твоя бифша: Гица (жартиера)

 

Плесна дядо от Златица,

па намери друга Гица …

с тавана пенсия, къща и кола,

с палави внучета, грижовни деца.

И заживял щастливо с ней,

та от радост чак и мен сърце ми пей …

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Таня и Блу! Не знам защо си го пропуснала... Но на бабата, от загубата май й се е отворил парашута...
  • Е, как съм го пропуснала това. Фусков, ти си гений! Разбрал си защо жените толкова държат на обувките. Дали ще изгубят кристална пантофка или цървул, все се появява мъжът от мечтитe и ги светва за демокрацията, дефлорацията и стагнацията.
  • Ехаа
  • Това е положението приятели ... приказките вече не са това, което бяха - Благодаря Ви Роси и Зиг ...
  • Хехехе, тъй то - кат загубиш хубава баба и все някой ще я грабне 😆 ама и дядото не си поплюва ейй. Бравоси, приятел!
  • 😃😃 не мога да се спря да се хиля! " ша ти прата фак …" , " Твоя бифша: Гица (жартиера)“
  • Че как Силвия, за всекиго по нещо ... Благодаря!
  • Ей, тъкмо се притесних за дядото и за него е помислено, няма да го жалим. Добре ми дойде този свеж хумор. Благодаря.
Предложения
: ??:??