Дядовско
Дядовско
Пак е тъмно небето. Оловно е синьо.
Аз защо ли газя Земята?!
Петдесет и една най-различни години
в черно-бялото кино се мятам.
За финал съм подготвил дублаж!
Зрънце мое в снаха ми едрее!
Най-красивият, за жена, макиаж!
В очите на внука си аз ще живея!
Аз брадат съм и сребърен вече...
Тангра, дай ми сред жаркото лято
да дочакам щастливо човечето,
да го уча на Свидно и Свято...
Най-красивия дар ти поднасям!
Цяла в цвят е мойта градина!
Мила моя, Сивушке прекрасна,
доживяхме щастлива година!
Ще запаля в очите незримото,
че делийското живее до век!
И със старото вино ще има:
- Ха, наздраве! Роди се Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
