ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
May 3, 2011, 7:00 PM

Дядовско 

  Poetry » Phylosophy
594 0 3

Дядовско

Пак е тъмно небето. Оловно е синьо.
Аз защо ли газя Земята?!
Петдесет и една най-различни години
в черно-бялото кино се мятам.

За финал съм подготвил дублаж!
Зрънце мое в снаха ми едрее!
Най-красивият, за жена, макиаж!
В очите на внука си аз ще живея!

Аз брадат съм и сребърен вече...
Тангра, дай ми сред жаркото лято
да дочакам щастливо човечето,
да го уча на Свидно и Свято...

Най-красивия дар ти поднасям!
Цяла в цвят е мойта градина!
Мила моя, Сивушке прекрасна,
доживяхме щастлива година!

Ще запаля в очите незримото,
че делийското живее до век!
И със старото вино ще има:
- Ха, наздраве! Роди се Човек!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??