Защо ли борят се в мен чувства и спомени,

защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?

Нима не успях с тях да се преборя

и на щастието път да сторя?!

Нима не ги почувствах и разбрах,

и просто безразборно всичко пропилях?

Защо през пръсти всичко се изплъзна?

Защо така изведнъж сърцето ми замръзна?

Живях и, като всички, се смеех и скърбях,

като всеки давах и приемах

и на никого нищо на сила не отнемах.

А на мен защо съдбата ми отне

и научи всеки от мене да краде?

Даде ми любов - без признание,

обрече ме на грехове - без покаяние

и останах като птица без криле.

Скри се в мене дявол, но с ангелско лице.