Dec 8, 2009, 12:28 PM

Дявол с ангелско лице

  Poetry » Civic
897 1 0

Защо ли борят се в мен чувства и спомени,

защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?

Нима не успях с тях да се преборя

и на щастието път да сторя?!

Нима не ги почувствах и разбрах,

и просто безразборно всичко пропилях?

 

Защо през пръсти всичко се изплъзна?

Защо така изведнъж сърцето ми замръзна?

Живях и, като всички, се смеех и скърбях,

като всеки давах и приемах

и на никого нищо на сила не отнемах.

 

А на мен защо съдбата ми отне

и научи всеки от мене да краде?

Даде ми любов - без признание,

обрече ме на грехове - без покаяние

и останах като птица без криле.

Скри се в мене дявол, но с ангелско лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...