21.02.2009 г., 19:49

Дяволица

1.9K 2 36
Никога не съм била икона.
Нито ангел с блеснали крила.
Чифт рогца са моята корона.
И опашка - за следи метла.

Дето ме не сееш - там се пръквам.
И се вакуумирам с пипала.
Троскот съм. Сечеш ли ме - възкръсвам
в хиляди клонирани стебла.

В сянката на птица съм родена.
Затова с душа съм - все на път.
Мен от дяволица ми е генът -
вляза ли в кръвта ти - е до смърт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...