21.02.2009 г., 19:49

Дяволица

1.9K 2 36
Никога не съм била икона.
Нито ангел с блеснали крила.
Чифт рогца са моята корона.
И опашка - за следи метла.

Дето ме не сееш - там се пръквам.
И се вакуумирам с пипала.
Троскот съм. Сечеш ли ме - възкръсвам
в хиляди клонирани стебла.

В сянката на птица съм родена.
Затова с душа съм - все на път.
Мен от дяволица ми е генът -
вляза ли в кръвта ти - е до смърт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...