Дяволица
Никога не съм била икона.
Нито ангел с блеснали крила.
Чифт рогца са моята корона.
И опашка - за следи метла.
Дето ме не сееш - там се пръквам.
И се вакуумирам с пипала.
Троскот съм. Сечеш ли ме - възкръсвам
в хиляди клонирани стебла.
В сянката на птица съм родена.
Затова с душа съм - все на път.
Мен от дяволица ми е генът -
вляза ли в кръвта ти - е до смърт.
Нито ангел с блеснали крила.
Чифт рогца са моята корона.
И опашка - за следи метла.
Дето ме не сееш - там се пръквам.
И се вакуумирам с пипала.
Троскот съм. Сечеш ли ме - възкръсвам
в хиляди клонирани стебла.
В сянката на птица съм родена.
Затова с душа съм - все на път.
Мен от дяволица ми е генът -
вляза ли в кръвта ти - е до смърт.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Следя те 
