Дяволица
Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна,
безпаметно обичам и насън,
събужда се във мене дяволица,
която броди в тъмното навън.
В такава нощ земята и небето
се любят със затворени очи,
отворят ли ги – ще ранят сърцето,
повярвало в небесните сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
