Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна,
безпаметно обичам и насън,
събужда се във мене дяволица,
която броди в тъмното навън.
В такава нощ земята и небето
се любят със затворени очи,
отворят ли ги – ще ранят сърцето,
повярвало в небесните сълзи.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
