Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна,
безпаметно обичам и насън,
събужда се във мене дяволица,
която броди в тъмното навън.
В такава нощ земята и небето
се любят със затворени очи,
отворят ли ги – ще ранят сърцето,
повярвало в небесните сълзи.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
