Дяволска любов
Харесваш ми дори рогата.
Обичам те, дори че всяваш страх.
Не ти е мястото до тези ангели хвъркати,
ти същата си, дяволице, като мен.
Ела, не ми е нужна честност свята,
защо ли ми е чистота, кажи!
Чуй, свенливостта не ми е по душата,
превзетостта и дявол плаши,
ала не и ти... ала не и мен.
Налей ми вино, дяволице моя!
Във вените ми опиати влей!
Зловеща музика да цепи мрака,
цигулката на Паганини звуци да излей!
Ръмжащи с крясъци, кога захванем танца,
земята да се залюлей!
Да тръпнат тези, сгушени в леглата,
на БОГУ да се молят, слънце нека грей!
Опашките си да сплетеме страстно,
отровния ти дъх да вдишам пак и пак... и пак,
а после сатанинската ми сила да усетиш
без капка страх, че ще гориш в катранен АД.
Харесвам те, дори с копита и брадата,
не ми е нужна друга красота.
Рога не можеш да ми сложиш, драга моя,
ти знаеш, аз съм си роден рогат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
