4.02.2010 г., 13:33 ч.

Дяволска любов 

  Поезия » Друга
1103 0 3

Харесваш ми дори рогата.

Обичам те, дори че всяваш страх.

Не ти е мястото до тези ангели хвъркати,

ти същата си, дяволице, като мен.

Ела, не ми е нужна честност свята,

защо ли ми е чистота, кажи!

Чуй, свенливостта не ми е по душата,

превзетостта и дявол плаши,

ала не и ти... ала не  и мен.

Налей ми вино, дяволице моя!

Във вените ми опиати влей!

Зловеща музика да цепи мрака,

цигулката на Паганини звуци да излей!

Ръмжащи с крясъци, кога захванем танца,

земята да се залюлей!

Да тръпнат тези, сгушени в леглата,

на БОГУ да се молят, слънце нека грей!

Опашките си да сплетеме страстно,

отровния ти дъх да вдишам пак и пак... и пак,

а после сатанинската ми сила да усетиш

без капка страх, че ще гориш в катранен АД.

 

Харесвам те, дори с копита и брадата,

не ми е нужна друга красота.

Рога не можеш да ми сложиш, драга моя,

ти знаеш, аз съм си роден рогат.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??