Дяволска любов
Харесваш ми дори рогата.
Обичам те, дори че всяваш страх.
Не ти е мястото до тези ангели хвъркати,
ти същата си, дяволице, като мен.
Ела, не ми е нужна честност свята,
защо ли ми е чистота, кажи!
Чуй, свенливостта не ми е по душата,
превзетостта и дявол плаши,
ала не и ти... ала не и мен.
Налей ми вино, дяволице моя!
Във вените ми опиати влей!
Зловеща музика да цепи мрака,
цигулката на Паганини звуци да излей!
Ръмжащи с крясъци, кога захванем танца,
земята да се залюлей!
Да тръпнат тези, сгушени в леглата,
на БОГУ да се молят, слънце нека грей!
Опашките си да сплетеме страстно,
отровния ти дъх да вдишам пак и пак... и пак,
а после сатанинската ми сила да усетиш
без капка страх, че ще гориш в катранен АД.
Харесвам те, дори с копита и брадата,
не ми е нужна друга красота.
Рога не можеш да ми сложиш, драга моя,
ти знаеш, аз съм си роден рогат.
© Иван Иванов All rights reserved.
