Feb 4, 2010, 1:33 PM

Дяволска любов 

  Poetry » Other
1101 0 3

Харесваш ми дори рогата.

Обичам те, дори че всяваш страх.

Не ти е мястото до тези ангели хвъркати,

ти същата си, дяволице, като мен.

Ела, не ми е нужна честност свята,

защо ли ми е чистота, кажи!

Чуй, свенливостта не ми е по душата,

превзетостта и дявол плаши,

ала не и ти... ала не  и мен.

Налей ми вино, дяволице моя!

Във вените ми опиати влей!

Зловеща музика да цепи мрака,

цигулката на Паганини звуци да излей!

Ръмжащи с крясъци, кога захванем танца,

земята да се залюлей!

Да тръпнат тези, сгушени в леглата,

на БОГУ да се молят, слънце нека грей!

Опашките си да сплетеме страстно,

отровния ти дъх да вдишам пак и пак... и пак,

а после сатанинската ми сила да усетиш

без капка страх, че ще гориш в катранен АД.

 

Харесвам те, дори с копита и брадата,

не ми е нужна друга красота.

Рога не можеш да ми сложиш, драга моя,

ти знаеш, аз съм си роден рогат.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??