16.10.2017 г., 0:58

Дяволска любов

636 3 7

ДЯВОЛСКА ЛЮБОВ

 

Когато се държахме за ръце

И слънцето над нас блестеше

И малкото посято в мен зрънце

Даряваше ни смисъл и растеше

Тогава друга съм била

Някак си от щастие заслепена

Но същата наивница сама

Окъпана в любовното безвремие

Вярвах ти дълбоко, безрезервно

И виждах в тебе другото момче

Което се пребори да ме вземе

И пред нищо нямаше да спре

Обещанията ти някой разпиля

Разпръсна ги, изпрати ги по вятъра

Животът ми изгуби без следа

Пътеката рисувана от двамата

Но тези времена са минало

Замръзнали във книгата назад

Тайно се отбивам и припомням си

Красивия и пищен маскарад

И закъсняло се опитвам да прогледна

Да видя още първия сигнал 

На твоето измамно раздвоение 

Обрекло всяка крачка на провал

А спомените се разтапят с времето

Поглъщат и добро и зло

Днес пак избирам заслепението

Но не от тази дяволска любов...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....