Дяволски несгоди
ДЯВОЛСКИ НЕСГОДИ
Р. Чакърова
Не искам думи. Тъй им се наслушах...
Наситих се на всякакви лъжи.
Минава полунощ. Задушно е.
И мракът върху плещите тежи.
Цигарата ми като нощна стража
поддържа огъня на точен час.
Рогатият... Сега ще се покаже
и пак нахално ще си проси фас...
А аз – в анфас към него ще застана
и ще издухвам пушека небрежно.
Ще се изфукам с новата си рана ,
естествено, отново е от нежност!
От нежност са и всички заздравяли,
с различни, малки и големи белези...
Не помня даже, че са ме боляли .
Усмихвам се " победоносно" в себе си
и паля следваща звезда за помен,
а Негово Проклето Благородие
е гузен сякаш... Тръгва си негонен.
Какво да правиш... Дяволски несгоди.
Все пак , благодаря сърдечно
за кратката, "изискана" визита!
(Къде ще иде...? Има-няма вечност
и хоп ! - поглеж го за цигара пита...)...
Лондон, 23/06/2018 00:39
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
