JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
28.09.2015 г., 23:55 ч.

Дяволът 

  Поезия » Друга
671 1 5

Много е мрачно, навън и в ума ми, само глас, един кадифен звън разсейва тъмнината...

 

В поля заблатени

блещука пролетна свещ,

светлина плаха и тиха,

потиснат зноен копнеж.

Стъпка по стъпка,

през торфища мрачни 

цъфти розова пъпка,

в одежди фини и златни.

Ето ме идвам отново

на прага на светите земи,

дяволът гледа ме строго

с искрящи от завист очи.

С роба от огнени, диви езици,

поръсена с изтлели звезди

с шест броя огърлици,

от изгубени, грешни души.

Прости ми не мога да мина,

той мята огньове по мен,

измина цяла  година,

в борба и живот споделен.

Зад пламъка вечен подай ми ръка!

Не виждам през изгорелите думи,

не мога да го сторя сама,

Дяволът впил е  нокти в ума ми!

 

 

 

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Работя по въпроса
  • Пиши, Радост! Получава ти се много красиво и образно! Бих се радвал да видя и още нещичко твое в арт разделите.
  • Благодаря Как наистина да не си помисли човек,че може да пише при такива коментари!
  • Прекрасен стих! Нарисувала си картина с думи! Ти наистина пишеш хубаво, Радост! Четох с наслада. Поздрави!
  • Благодаря
Предложения
: ??:??