26.11.2008 г., 12:18

Дъга

1.1K 0 1

Дъга, дъга - обляна в светлина.

Родила си се след дъжда,

когато слънце е изгряло,

твоето сияние е засияло.

 

Дъга, дъга - на щастие и красота.

Преливаш ти от багри и от краски,

събрала в себеси красотата

на слънцето, небето, земята и цветята.

 

Но твърде кратко траеш ти,

а тъй прекрасна си, уви!

Дори когато избледняваш,

ти пак ме запленяваш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...