26.11.2008 г., 12:18

Дъга

1.1K 0 1

Дъга, дъга - обляна в светлина.

Родила си се след дъжда,

когато слънце е изгряло,

твоето сияние е засияло.

 

Дъга, дъга - на щастие и красота.

Преливаш ти от багри и от краски,

събрала в себеси красотата

на слънцето, небето, земята и цветята.

 

Но твърде кратко траеш ти,

а тъй прекрасна си, уви!

Дори когато избледняваш,

ти пак ме запленяваш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...