Дъга, дъга - обляна в светлина.
Родила си се след дъжда,
когато слънце е изгряло,
твоето сияние е засияло.
Дъга, дъга - на щастие и красота.
Преливаш ти от багри и от краски,
събрала в себеси красотата
на слънцето, небето, земята и цветята.
Но твърде кратко траеш ти,
а тъй прекрасна си, уви!
Дори когато избледняваш,
ти пак ме запленяваш.
© Славка Григорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
