Дъга, дъга - обляна в светлина.
Родила си се след дъжда,
когато слънце е изгряло,
твоето сияние е засияло.
Дъга, дъга - на щастие и красота.
Преливаш ти от багри и от краски,
събрала в себеси красотата
на слънцето, небето, земята и цветята.
Но твърде кратко траеш ти,
а тъй прекрасна си, уви!
Дори когато избледняваш,
ти пак ме запленяваш.
© Славка Григорова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
