Дъга, дъга - обляна в светлина.
Родила си се след дъжда,
когато слънце е изгряло,
твоето сияние е засияло.
Дъга, дъга - на щастие и красота.
Преливаш ти от багри и от краски,
събрала в себеси красотата
на слънцето, небето, земята и цветята.
Но твърде кратко траеш ти,
а тъй прекрасна си, уви!
Дори когато избледняваш,
ти пак ме запленяваш.
© Славка Григорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
