Дъх...
Обичам безсънните си нощи.
Когато всички спят. И ти.
Тогава идвам ти на гости, скрит.
Приближавам се до тебе
и те гледам дълго, сит...
Глад не усещам вече,
нито чувствам жажда,
топля се, че когато си далече
студът ме отвсякъде обгражда ...
Пристъпвам тихо, да не те събуждам,
твоят дъх във мен се гушка
и чак така до съмнало
душата ми твоята прегръща...
Обичам безсънните си нощи,
когато всички спят. И ти.
Тогава съм нечакан гостенин
в бездиханен свят, но жив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
