Дъх дълбок поемам, ала нещо боли,
Пак уста отварям дъх повторен да поема,
Но болката усилва се уви,
Невъзможно е да я локализирам – уви.
Опитвам се за съвет да се обърна към своите мисли,
Но те лутат се из разбитите ми мечти,
Объркани и разпилени мисли неподредени,
А болката усилва се – уви!
Отварям разплакани очи,
С надежда всичко да се проясни,
Ала зрението ми замъглено е уви,
Няма дори лъч светлина, няма и звезди! ...