Вървях си сред локви и кал
по плочките мръсни и сиви
и на мен ми стана жал
за листата, паднали мъртви.
Вървя, мислейки за нас -
за всяко действие и израз.
На всяка стъпка по калта
следя да не изгубя мисълта.
Мислиш ли? Не!
Аз само творя.
А сърцето ми трепне
пак да се родя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация