10.12.2014 г., 12:14 ч.

Дъх и мисъл 

  Поезия » Философска
488 0 0
Вървях си сред локви и кал
по плочките мръсни и сиви
и на мен ми стана жал
за листата, паднали мъртви.
Вървя, мислейки за нас -
за всяко действие и израз.
На всяка стъпка по калта
следя да не изгубя мисълта.
Мислиш ли? Не!
Аз само творя.
А сърцето ми трепне
пак да се родя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иветтт Всички права запазени

Предложения
: ??:??