Самодива (Вики)
535 5960
7.08.2024 г., 19:02 ч.

Дъх на слънце 

  Поезия
147 7 6

 

Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.

Все още имат дъх на слънце клоните
и рано е за ябълките есенни,
а някак странно, чак до вик оголена,
измамата, че нямам вест от себе си,

стърчи като плашило над стърнището
и смее ми се, с дрезгав грак на гарвани.
Какво се крие в сянката на Нищото!?
Къде мълчи на лятото ми вярата!?

Навярно спи, под шепота на билките
и чака ме, сама да стигна корена
на битието. Сладка е горчилката
на хиляди изгубили се спомени.

А лепкавият сок на тежки истини
избликва изпод пласта на забравата
и щедро се излива в дни, пречистени
от семето на грях. Или от плявата.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??