Дъх на слънце
Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните
и рано е за ябълките есенни,
а някак странно, чак до вик оголена,
измамата, че нямам вест от себе си,
стърчи като плашило над стърнището
и смее ми се, с дрезгав грак на гарвани.
Какво се крие в сянката на Нищото!?
Къде мълчи на лятото ми вярата!?
Навярно спи, под шепота на билките
и чака ме, сама да стигна корена
на битието. Сладка е горчилката
на хиляди изгубили се спомени.
А лепкавият сок на тежки истини
избликва изпод пласта на забравата
и щедро се излива в дни, пречистени
от семето на грях. Или от плявата.
© Вики All rights reserved.
