Дъждът вали,
а вятърът в кръвта е,
рисуваш ме
с горещия си дъх,
сега си тук,
докосвам те и зная,
миг обич е...
тъкан от капки дъжд.
Дъждът вали
и слива ни във цяло,
споени диво
във безумна страст,
и случваш се,
и времето е спряло,
дъждовен миг,
останал вечно в нас.
© Евдокия Иванова Всички права запазени